В градините имаше табели-

       НЕ КЬСАЙТЕ  ЦВЕТЯ И КЛОНКИ....


   Аз бих поставила табела- 

        НЕ ТЬП4ЕТЕ ПОЕТИТЕ. ТЕ СА ВАШИ...


         ТОЙ ДЪЛГО ТЪРСИ СМЪРТТА...
  
           НА ПОЕТА

 Намери ли покой в смъртта...

 Добро легло ли е земята...

 Остави ме сама,но как без стиховете  твои да живея...

 За мене жива са вода,

 за тебе горест, болка, още болка.

 Дамяне, братко по перо,

 пред теб сьм като бор4е пред секвоя,

 но вярвай няма миг вьв твоето тегло,

 което да не изживях сьс тебе...

 И всеки път, когато канеше смурта на 4аша,

  превила колене се молех-

 Смъртта да е пияна и заспала

 забравила за теб...

...........................................................................Л.В.

 Нямам необходимите думи,не ми и трябват,за един месец изпратих трима приятели,според общото мнение здрави,прави, в разцвет...
 Аз съм християнка,те също, но откакто през 1990 година на коледната няколкочасова литургия се черкуваха от вождовете на атеизма до лумпен даскалите по физическо възпитание, които само 1 година преди това ни преследваха като питбул просяци,късаха кръсчета и богородици, сега чинно привели глави с треперещи ръце и уплашени погледи стрелкаха всички-съвестта им предполагаше,че така тормозените от тях деца,защото ние бяхме такива ще използват момента да си отмъстят.Наистина имаше подобни идеи, но бяха отхвърлени без коментар-акотръгнехме да отмъщаваме на мъчители,трябваше да го сторим и в името на родители,на баби и дядовци най-вече, а зная,че въпреки "почти затритите" родове и на майка ми и баща ми,никой от жертвите не би искал да се обрека на отмъщение...Щяха отново да имат възможнвст да плюят "богаташите,фабрикантите,експлоататорите",много от богаташите умряха от гладна смърт и т.н.Най-малкото едно отмъщение би довело до конфликт,а простака разбира и се наказва най-добре с мълчание."имам молба,сигурна съм, че има честни пострадали комунист. семейства,нека ме извинят, много добро съм видяла от тях, но недоносчета,които търсят къде да"изпуснат парата,моля да не ми дават уроци по история и т.н.,пиша каквото мисля,ако не харесва някому да не чете..моля..."

  Та по такива причини решиме да не ни опяват попове и служби,а да слушаме нашата музика,а урната с прах да сипем в река,която все някак ще отнесе праха до морето и океана. Красиво,но много, много тъжно...



              БЛУС-СТРАДАНИЕ

 Старица,облечена в черно пъпли като хлебарка и смуче бонбон. С щракане на пръстите един диригент,отброява началото на един блус.Зейнали гърла на тромпети и сакси танцуват на кръгчета в пазвата на луната. В еврейското гето,стар евреин бие жена си. Край една река циганка съблича шесте си фусти,препусва кон и смазва и циганката и фустите й,а на земята остават,само две цигански очи с неисплакана кръв.В нощния мрак плаче уличен музикант-пияници са счупили цигулката му...Умиращи деца и раждащи се симфонии-винаги ПЕТИ-те са гениални...Избит, разхвърлян,разпилян дивеч-убийствата са спорт и един затворник,подаряващ,своето единствено богатство  на децата от близкото сиропиталище-стиховете си...

 нали това му е хубаво на блога-не той да те командва, а ти да Му се "обаждаш",когато имаш желание-без принуда, без задължение, без дневна норма,ПО ДЯВОЛИТЕЕЕЕ...






       вЕЧЕ МИ Е МНОГО НЪЧНО ЗА МОЯ ГРАД...!



       От една снимка ме гледат тъжни очи на дете...

        Вече ми е много мъчно за моя град...

         Не с паметниците и архитектурните рядкости,

         а с неговите обикновени хора и още по-обикновени улици...

          С камъните и калта,

           с мръсносивите утрини  и още сънени трамваи,

           и първите работливи коли- колите за боклука.

            Ще ми се да видя лицата на онези съседи, 

            които никога не съм запомнял...
             на онези деца, които никога не съм познавал.

             Може би ти приятелко ще ме упрекнеш, че не мечтая за кестените по "Руски",
             еле за нощни разходки из парка?  Не мила!

              Аз съм обикновен човек и ми трябват обикновени истини...!

 А, нима съм мъртъв?

  Вярно бе и дяволски студен, а никъде не срещнах светлини, тунели,

  еуфорични трели,

  които жив изпитвах с хероин.

   Не ме посрещна никой и къде ли в тази стая още си стоя.

    Скрит в перваза-паяк,бръмбър,някакво неблагородно насекомо,сополи точа

   и гледам всичко, всеки-напълно като жив...

    Ей, образ не така омразен мъртав ли съм или жив?
  
     Ей, мамка ви, това ли е живот в безкрая,

     мечтания,задгробния живот,
     
     единствено поисках-никои да не ме зака""А,
     
      ДА МЕ ПИТА И РАЗКАЗВА ТЪЖНИЯ И СИВ ЖИВОТ...

      И как ли да не викам и ругая-отножо сьм вьв сьщата

      помиина яма,и някои с много  гаден хумор, дори отказал е да съм прасе...



.................................................................................................................................
       
      

       

 На вратата тихо се почука-така чукаха пациенти,обикновено жени или по-скоро момичета

 и говореха съвсем тихо,а лицата им се заливаха с червенина, бях опознала този тип хора/имаше и мъже така срамежливи и притеснителни /. Не познавах момичето и знаех, че само нещо много важно за нея би я довело в кабинета ми.
   Поканих я да седни но тя изглежда не ме чу-

        -- Вие, познавате  Алекса, нали? Ние бяхме добри приятелки...--точно това ми беше трудно де си представя, тези две момичета, пълна противоположност по външен вид, темперамент-за какво ли говореха,какво ги свързваше?Противоположностите може и да се привличат, но между хората не бях срещала потвърждение на максимата, в химията ,може,би...Познавах  Алекса доста добре и мислех, че и ние с нея сме мъничко приятели,
    Тя беше от онази порода, която всички искат за себе си-да ги огрява с лъчезарността си, да ги заразява със смеха и доброто си настроение,да се чувстват важни и търсени като нея-в никакъв случай не беше красавица, но притежаваше онези химмични съединения наречени чар...Докато момиичето срещу мен беше пълна противоположност на всичко изброено. Не че беше зла или намусена или от онези особи на които още в училище им лепваха прякори-зубър,цайс,читанка и така те продължаваха през целия си живот. Забелязах колко нежно и красиво беше момичето срещу мен,От целия и вид струеше плахост и притеснение...

--Може би, и вие както много други се чудите какви ли приятелки сме ние с Алекс-при споменаването на приятелката  момичето се помъчи да постигне максимална твърдост, но не и се отдаде. Отворих една тетрадка ,за да и дам време да събере сили, но откъм момичето дойде жално изхлипване,погледнах я, помогнах и да седне на стола,попитах я за името й,разбрах че се казва Стела...Излезнах за минерална вода и чаши.В кафенето имаше трима човека на опашка, но нешо ме дърпаше обратно към кабинета ми...
  --Някой да е излизал от кабинета ми?

-попитах чистачката,която метеше коридора-- Никой, докторке,тук съм откак ти излезе....
 Когато влезнах в кабинета си стола беше празен,стаята също, прозореца широко отворен,а кактусите,които гледах внимателно наредени до бюрото.И аз не съм от най-търпеливите харатери,но минута преди да избухна видях на масата нещо, което преди не беше там.Двоен лист от тетрадка ,а под него дебела, подвързана с черна хартия тетрадка. Грабнах и двете -двойният лист беше изписан от едната страна, а на първия лист на тетрадката пишеше/  АЛЕКС-ТАКАВА КАКВАТО Е / ОТ АЛЕКС

 Незная доколко е тежка материята предложена от мен, но имам възможност да предложа няколко изповеди,мисли и умозаключевия...Аз ги четох паралелно,първозащото всичките ми харесаха и незваех ,с кое да започна...затова и взех това"соломоново"решение, да ги чета, а сега и преписвам паралелно...




    Известно време работех в болницата ня град К,, ПО ТОЧНО ТРИ ГОДИНИ ЗАМЕСТВАХ КОЛЕЖКА И ПРИЯТЕЛКА.Бях психолог към психиатричните отделения,която бяха събрали неописуемо многообразии от диагнози,проблеми,страдания и не малко престъпления в съдебното отделение.Наближаваше края намоята работа тук  и  вече бях прибрала и изпратила основния си багаж и бях щастлива с екзистенц минимума
от вещи.Малко повече бяха книгите и тетрадките ми ,но голяма част от тях носех и за тридневна екскурзия,така, че ,те бяха част от мен...

   Беше един от онези майски дни,който всеки от нас пази в паметта си, с някоя важна, фатална тъжна или щастлива случка. Оставаше половин час до краю на работния ми ден
и аз с наслада предчувсвах приятната раходка до старинната къща,където живеех тук, а в момента бях и неин пълноправен господар.Хазаите ми ,пенсионирани учители, не биха били по мили,ако им бях дъщеря.Времето да се разделим наближаваше и аз виждах по лицата им каква мъка им причиняваше предстоящата раздяла.В интерес на истината 3 месеца след като ме приеха с отворени сърца в дома си усещах всеки план, който крояха и чиято крайна и единствена цел беше оставането ми тук.Дъщеря им се беше омъжила в Швеция и изглежда ниските температури,бяха вкоравили сърцето й и някое ледено огледало от приказката на Андерсен за Кай и Герда, разчупило се на пар-
чета беше се забило и в нейното сърце...

 

 На там където безшумно се отива-

 там откъдето няма връщане назад,

 там където единствено е спряло времето

  може би в последния си час...

  Там в света на сенките-нетленните останки на телата тленни,

танцуват сенките, не знаят, че времето стои и остарява

   и скоро ще го посрещат като брат-

  облечено в богата дворцова премяна,стари джинси,

  сабя и блу джак.......


    ....................................................................................2004г.

  

 Има ли още приятели или останаха само предатели?

 Колко много очи срещам,колко със вик отминавам-

  Колко много очи- безводна пустиня-

  Колко много очи-колко малко души...

.............................................................................................2007г.

Ще си тръгна
             и от мен ще остане само някакъв дим,
а в гърдите ми , в мислите ми умира,
                онзи нашия, неродения син...л.к.

КОГАТО ТЯЛОТО СИ ТРЪГНЕ -ЩЕ СЕ ЗАВРЪЩА МОЯТА ДУША
НЕ Я ОСТАВЯЙ ДА ТЕ ЧАКА-ЩЕ Я УСЕТИШ ВЕДНАГА,
ТЯ ПА КОСАТА ТИ ЩЕ МИНЕ,
ЧЕЛОТО ЩЕ ПОГАЛИ,
ЩЕ СЕ УСМИХНЕ И ...
...И ТИХИЧКО НА ПРЪСТИ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ ПРИ СМЪРТТА...Л.К.
                                                                                                                      от стихосб."Блуус и други тъжни неща 2004"-изд. на БПИСАТЕЛ